Какво наистина е зодиакът и какво репрезентират 12-те дома в астрологията. Имаме 12 часа на часовника, които са представени като 12 знака в зодиака, 12 апостоли в библията, така както 12 месеца през годината, 12 олимпийски богове, 12 инча на фут, въобще използваме 12 да измерваме много в живота.
Интересното, което ще разгледаме е как влияят всички тези на нашето съзнание. Тук има и известна рационалност. Астрологията те учи как да намериш свои таланти и използваш. Но много от хората приемат твърденията в това разбиране прекалено буквално и изпадат в крайности, като се определят изцяло на база на своята натална карта.
Истината е, че това е само отражение на нашето съзнание. Наталната карта показва пътя на съзнанието и представя цикъл, кръг, през който нашето съзнание преминава и се усъвършенства.
Всичко във Вселената е съзнaние, информираност и ние сме свързани с всичко това. Ние сме част от него. Създателят на тази реалност, наречете го Бог или Вселена, е създал форми, за да разбере себе си. Ние сме като малки аспекти на Вселената, създадени да общуват един с друг, за да разберат един друг. Това е тази свещена частица, която сме самите ние. Всичко, което виждаме, дали планетите, дали звездите, Млечният път, хората, с които общуваме, дърветата, обществата от хора, всичко това сме просто ние. Ние сме произведение от всички тези.
„Каквото е горе, такова е долу“
Всичко това е нашето отражение. Астрологията обяснява Слънцето като картина на личността, съзнанието; Луната като подсъзнанието, тъй като Луната отразява слънчевата светлина от Земята; Земята е отражение на физическата реалност.
Съзнанието(Слънцето) програмира нашето подсъзнание(Луната) и там се ражда нашата физическа реалност(Земята)
През годината Слънцето преминава през всеки зодиакален знак. Така в зависимост през кой месец гледаме съзвездията, то някой от зодиакалните знаци ще се намира точно зад Слънцето. Или ако погледнем към Слънцето в началото на Април, то ние ще забележим, че Овенът се намира там или Слънцето показва своята личност в това конкретно време от този годишен цикъл.
Съзнанието прави същото това нещо, като пренася този белег тук на Земята. В зависимост от часа на раждане се засягат и много други аспекти от нашата личност.
Първият зодиакален знак е Овен, защото това е началото на пролетта. Слънцето се пренася в северното полукълбо. Започваме от тази част на планетата, понеже и повечето митове започват от там и там е разположена по-голямата част от населението.
През пролетното равноденствие слънцето осветява северното и южното полукълбо еднакво от видимата им част. Докато достигнем до есенното равноденствие, Слънцето ще осветява директно северното полукълбо, което ще доведе до пролет и лято и затова имаме повече слънце.
Скоро след като Слънцето пресече Екватора, Слънцето се явява в знака на Овена. Овенът е новото начало, Слънцето се е завърнало, идва време на раждането на живота. Слънцето започва да се появява все по-северно, явява се свежест, смелост, новост в съзнанието.
След което следва и Телецът. Това е фиксираният знак на пролетта, когато животът започва да се развива по-бързо, растенията започват активния си растеж, цветята разцъфтяват. Слънцето се придвижва все повече на Север, докато достигне Лятното равноденствие в знака на Рак.
Третият знак е този на Близнаци. Всеки знак в зодиака, където има човешка фигура се свърза с ангели. Това всъщност e възвишен аспект от съзнанието. Това са по-висши етапи от личността и божественото съзнание. Близнаците се свързват с комуникация, просвещение и интелект. Те показват съзнанието като достигнало най-висшата си форма чрез просвещение. Това е защото Слънцето достига най-близко до Северното полукълбо в края на знака и началото на зодиакалният знак на Рака на 21 юни(лятното слънцестоене, най-дългият ден, най-много светлина, затова и просвещение).
Следва Ракът. Този знак се отнася за дома, семейството и емоциите. Това обяснява защо Слънцето се намира в своя дом. Това е и защото лятото настъпва. Основополагащата идея отвътре и отвън.
Лъвът е петият знак. Това е фиксираният знак на лятото. Слънцето набира цялата си мощ и се превръща в Лъв. Това е най-горещият период от лятото, макар лятното слънцестоене да се случва през юни, в началото на август Слънцето достига своят пик. Това се обяснява като, че съзнанието е достигнало разцвета си, след поставянето на основата в знака на Рак.
Слънцето преминава в следващият знак – този на Девата. Това е краят на лятото. Лъвът е представител на мъжката сила на Слънцето, докато Девата представлява висшата женска. Всичко, което се е случило в Лъва, се отразява в знака на Девата. Девата се стреми да уравновеси, да облекчи силните вълнения и да създаде ред в следствие на случилото се по времето на периода на Лъва. Освен това в края на знака на Девата, Слънцето съвпада и със съзвездието Южен кръст. Девата (дева Мария) поставя Слънцето на кръст, като три дома по-късно или точно три часа по-късно, Слънцето умира на 21 декември и се възражда. На 21 септември е и есенното равноденствие, когато Слънцето огрява Северното и Южното полукълбо еднакво.
Така започва да огрява все повече Южното полукълбо. Това репрезентира и преминаването към подземния свят, към тъмни сили. Точно тогава Слънцето преминава във Везни. Везните, от своя страна, се свързват със синхрон на мъжката и женката енергия. Баланс. Животът се забавя. Плодовете се берат, настава спокойствие.
Задава се времето на Скорпиона. Това е фиксираният знак на есента. Това е знакът на трансформира. Това е моментът, в който Слънцето огрява най-силно Земята между Екватора и най-близката част от Южното полукълбо. Земята реагира като „умира“. Листата пожълтяват и беритбите привършват, всеки ден става все по-кратък, по-мрачен и студен. Това е и начинът, по който нашето съзнание реагира. Това е низходящ период.
В този момент Слънцето съвпада със Стрелеца. Това е кентавър. Представен като получовек-полукон. И понеже всеки човек в зодиака представлява по-висша форма на просветление и тук не се прави изключение. Но понеже Стрелецът не е изцяло човек, конят представлява първичните и по-нисши проявления на съзнанието като оцеляване, а човешката всъщност представя източникът на просвещение и растеж. Стрелецът е наполовина ангел и наполовина демон. Наполовина божествен и наполовина животно. Това е знак да разберем, че притежаваме и двете. Скорпионът ни въвежда в тъмнината, а Стрелецът я показва.
На 21 декември Слънцето огрява най-част от Южното полукълбо в знака на Козирог. Това е най-тъмният период и представлява най-слабата точка от съзнанието. Тогава Слънцето не помръдва за три дни и все още не е започнало своето движение към Северното полукълбо, но на 25 декември то отново започва своето движение, затова и празнуваме Коледа, раждането на Слънцето.
Тогава Слънцето се намира в знака на Козирог. Козирогът представлява коза, свързва се със Сатурн и Бафомет, но важното тук е, че козите обичат да живеят на високо и да стоят на ръба, необезпокоявани. В Козирог, Слънцето започва своят ход към Север, оставяйки ни да се изправим пред тъмнината, която ни е показал Стрелецът. За нас остава да вникнем, да признаем случилото се(Нова година) и да работим усилено към следващия период.
Слънцето преминава във Водолей-единадесетият знак в зодиака. Това е фиксираният знак на зимата. Отново фиксиран знак и отново ангелски лик. Това е време, в което съзнанието изгрява много бързо, преминавайки през тъмнината. Време, в което нашата светлина се засилва. Събираме все повече светлина през деня. Водолеят е свързан с иновации, намерения, еволюция. Време, в което преодоляваме тъмнината.
Риби-това е последният зодиакален знак, свързан с мечтите, кармата, уроците и края. Това е и краят на зодиака. Тук е моментът да разберем какво сме научили от идеите, препятствията, тъмнината и как сме преминали през тях.
В края на знака на Риби, Слънцето отново огрява Земята еднакво – Южното и Северното полукълбо и тенденциозно се насочва към Северното. Започва пролетта и завръщането на Слънцето. Тогава идва и първото Пълнолуние на пролетта. В неделята след това Пълнолуния, ние празнуваме Великден.
Великден в християнството почита възкресението на Иисус след разпъването му на кръст.
Великден е почит към Слънцето, защото то се завръща след студените дни на зимата. Затова се празнува в първата неделя(слънчев ден на англ. Sunday) след първото Пълнолуние на пролетта. Това е доста общоказано.
Всъщност, нашето съзнание е завършило цикъл със старите разбирания и се намира в момент на нова идея, ново начало, в същото време, Пълнолунието(най-мощната фаза) вече е достигнато и подсъзнанието(Луната) се препрограмира и дава старт на новото Слънце, ново съзнание, нова реалност.
Така цикълът се повтаря. Това не са просто месеци, просто зодии или часове, това е извадка на нашето съзнание.
Вашият коментар